Здравейте приятели!
В предишни публикации писах за ремонтните дейности в ЕС. Изяснихме
какво трябва да се направи, за да се приемат законово решенията и да „няма
мърдане”. Писах за протоколи, кворум, решения, гласуване избор на оферти...
На хартия всичко изглежда наред, сигурно сте си го
помислили!
И сте много прави. След като се вземат и протоколират
решенията за ремонта идва най-трудното, да се реализират решенията – да се
съберат парите за ремонта. Това е най-тежката и трудна задача.
Ние винаги даваме краен срок и фиксираме дати за събирането
на парите, защото в противет случай ще се гоним като котка и мишка, но и това
не помага. Винаги има някой който чака да вземе заплата, аванс, пенсия... Но
тези длъжници не са проблем, просто се налагат повече обаждания и изчакване. Истинските
проблеми са с хората, които най-отговорно ти заявяват, че няма да платят
каквото и да става. Те не плащат не защото нямат пари за ремонта, а защото са
на първия етаж и не им тече, са на осмия етаж и не им мириши, дядо Иван ползва
с едно мазе повече от тях, скарани са с баба Мария и на пук няма да платят или
казано иначе те просто си търсят причина, за да не участват. Свикнали са да
живеят на гърба на другите и да не участват в нищо общо. Парадоксът е, че тези
хора почти винаги са добре финансово, много по-добре от пенсионера, който
половин година е заделял по 10 лв. за да даде пари за покрива.
Как се процедира с такива типажи?
Ще Ви споделя моята практика от изминалото лято, в което се
сблъскахме с много некоректни съсобственици.
След като сме пробвали всякакъв вид убеждения – разговори,
срещи ... и ни заявят, че няма да плащат
започваме психологическа атака. Какво имам предвид? На таблото слагаме имената
им с обяснение, че само те не са платили и заради тях се бави ремонта, ако това
не помогне започваме да им пишем писма, в които на дълго и широко и доста
подплатено юридически им обясняваме какви са последствията, ако не платят, че
парите се събират по съдебен път, плащат се и адвокатски хонорари, разноски по
дела и т.н.
Това помага в 80% от случаите, за другите двайсет се налагат
по крути мерки.
Съдилищата не са добър вариант, защото ще загубите доста
време и ресурс докато нещата стигнат своя край. По–добрият вариант са
извънсъдебните покани. Това е като писмото, но разликата е, че длъжникът вече
говори с адвокат и още веднъж му се обяснява какви ще са последствията за него.
Освен разговора винаги изпращаме и извънсъдебни покани, със
срок за плащането.
Това дава резултат в 100% от случаите ни, поне до сега.
Дано съм Ви бил полезен и дано да не Ви се налага да ползвате
моя опит.
Лек ден и приятна почивка!
