Некоректни платци

Здравейте,

Днес е понеделник това значи, че е време аз публикация в официалния ни блог. В по – стари теми съм засягал случаите на неплащане на разходи за поддръжка, ремонт и управление на общите части, както и какво може да се предприеме в такива случаи.

През изминалата седмица сключихме няколко договора за управление на сгради от панелен тип. В момента работим върху бюджета им и събираме задължения. Сблъскахме се с намерението на хората да не плащат. Има живущи /за радост се броят на пръсти/, които отказват да плащат, както нашата такса така и парите, които събираме за осветление и асансьор.

Не мога да си обясня защо тези собственици забравят, че живеят в общност имат отговорност към общите части, асансьора и т.н.

Та понеже се занимаваме с такъв вид проблеми, реших да публикувам още малко информация относно това как се процедира при неплащане на задължения.

Първо и най-важно задълженията на живущите трябва да са законово обосновани в смисъл, че трябва да има решение на общо събрание, то да е проведено съгласно разпоредбите на ЗУЕС и размера на паричните вноски да са приети в съответствие с чл. 51 от ЗУЕС.

Ако тези обстоятелства са на лице и въпреки това живущият не желае да заплати припадащите му се средства следващата стъпка е внасяне на Заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ето какво се казва в ГПК:

„...Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1.      за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд...”

След като се внесе заявлението съдът по местоживеене издава заповед за изпълнение.

„Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.”

Ако всичко е наред и някои от обстоятелствата посочени в член 411 не са налице съдът издава заповед за изпълнение.

Жалко е, че трябва да се стига до такива крайности, но когато няма друго решение това е единственият начин.

Извинявам се, че тази публикация беше доста суха, но се надявам да е била полезна.

Лека вечер и успешна седмица.

ПС. Ако сте намерили нещо полезно не забравяйте да изразите задоволството си. Може да го направите с паричен превод или с присъждане на „плюсче”.