За протестите и общите събрания

„…- На мен осветление не ми трябва и врата не ми трябва, а като се замисля домоуправител най-малко ми трябва…”

Това е цитат от общо събрание, което проведох вчера вечерта. Днес като разбрах за оставката на кабинета на ГЕРБ се замислих върху народопсихологията като цяло.

Направих си няколко извода.

1.       Не искаме да променим нищо, даже искаме да се върнем назад. Със сигурност познавате няколко души, които с умиление се сещат за времето на Бай Тошо. В панелките е същото. „Защо да ремонтираме осветлението, като никога не е имало осветление в стълбището, до сега сме карали така и за в бъдеще пак така".

2.       Никой не сме да поеме отговорност, когато сме много и ни подеме колективния дух сме много силни, но когато трябва да застанем очи в очи с проблема и да го решим, е тогава вече е проблем. На приказки всички могат да станат управители на етажната собственост, но когато трябва да оставиш своите данни в общината и да понесеш персонална отговорност вече става различно.

3.       Каквото и да се направи, все не е добре. Все ни грабят, но пък и ние нямаме интерес да направим нещо, за да променим нещата.

Извинете ме за публикацията, но си позволявам да се отдалеча малко от тематиката на блога, но ще се съгласите, че има много общо в поведението на хората, било то по време на ОС, било по време на митинги и стачки.

ПС. Всички прилики с действителни лица са случайни.

Лека вечер!