За столичните общи части

Здравейте,

Днес е последният работен ден на дългата седмица, но за сметка на това през следващата ни чакат много почивни дни. Предвид това, че сте уморени от многото работно дни днес няма да пиша по много сложни теми свързани с членове, алинеи и точки от ЗУЕС.

Днес почитаме паметта на Св. Мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Днес е и празник на гр. София.

Понеже е празник на столицата ще посветя една публикация на живота в столичните етажни собствености и организацията на общите части в тях.

В столицата ни е съсредоточено най-сериозното соц строителство на панелни жилищни сгради. Издигат се цели бетонови квартали, които още дълго ще ни припомнят за отминалия строй. Организацията на общите части в тези панелни великани /12, 13 до 16 етажа/ изисква сериозна организация.

От работата ми с живущите там съм видял няколко модела на управление.

Първият, както всички се досещат е, че на никой не му пука за нищо - „покрива тече, ама аз съм на първия етаж, каналът е счупен, аз съм на последния”.  В такива етажни собствености се прави нещо едва след предписание от общината, пожарната или хигиенните служби и то пак е много трудно.

Вторият е коренно противоположния. Общи събрания с присъстващи по 100 човека, на които се спори, стига се до караници, но с цел най-доброто решение на проблемите. Парите за управление, поддръжка и ремонт се събират почти на 100 %, защото, ако някой не даде знае, че ще среща гневните погледи на всичките обитатели, ще получи в допълнение и скандали, а и някои гаднички номера, за които няма да пиша. Нанасяйки се в такъв блок първото нещо, което ти се казва са решенията на общото събрание, таксите, които се събират и кога минава домоуправителят или касиерът.

Най рядко срещаният /за съжаление/ е просто хората са наясно какво искат и на каква цена. Искат да има ред, да е чисто, асансьорът да работи, да има осветление в коридорите, да се спазва правилник за вътрешния ред. В такива етажни собствености няма нужда от много и продължителни общи събрания, там просто нещата се случват.

Приятни почивни дни!