събота, 13 октомври 2012 г.

Как да подходим към некоректните платци в ЕС


Здравейте приятели!
В предишни публикации писах за ремонтните дейности в ЕС. Изяснихме какво трябва да се направи, за да се приемат законово решенията и да „няма мърдане”. Писах за протоколи, кворум, решения, гласуване избор на оферти...
На хартия всичко изглежда наред, сигурно сте си го помислили!
И сте много прави. След като се вземат и протоколират решенията за ремонта идва най-трудното, да се реализират решенията – да се съберат парите за ремонта. Това е най-тежката и трудна задача.
Ние винаги даваме краен срок и фиксираме дати за събирането на парите, защото в противет случай ще се гоним като котка и мишка, но и това не помага. Винаги има някой който чака да вземе заплата, аванс, пенсия... Но тези длъжници не са проблем, просто се налагат повече обаждания и изчакване. Истинските проблеми са с хората, които най-отговорно ти заявяват, че няма да платят каквото и да става. Те не плащат не защото нямат пари за ремонта, а защото са на първия етаж и не им тече, са на осмия етаж и не им мириши, дядо Иван ползва с едно мазе повече от тях, скарани са с баба Мария и на пук няма да платят или казано иначе те просто си търсят причина, за да не участват. Свикнали са да живеят на гърба на другите и да не участват в нищо общо. Парадоксът е, че тези хора почти винаги са добре финансово, много по-добре от пенсионера, който половин година е заделял по 10 лв. за да даде пари за покрива.
Как се процедира с такива типажи?
Ще Ви споделя моята практика от изминалото лято, в което се сблъскахме с много некоректни съсобственици.
След като сме пробвали всякакъв вид убеждения – разговори, срещи ... и ни  заявят, че няма да плащат започваме психологическа атака. Какво имам предвид? На таблото слагаме имената им с обяснение, че само те не са платили и заради тях се бави ремонта, ако това не помогне започваме да им пишем писма, в които на дълго и широко и доста подплатено юридически им обясняваме какви са последствията, ако не платят, че парите се събират по съдебен път, плащат се и адвокатски хонорари, разноски по дела и т.н.
Това помага в 80% от случаите, за другите двайсет се налагат по крути мерки.
Съдилищата не са добър вариант, защото ще загубите доста време и ресурс докато нещата стигнат своя край. По–добрият вариант са извънсъдебните покани. Това е като писмото, но разликата е, че длъжникът вече говори с адвокат и още веднъж му се обяснява какви ще са последствията за него.
Освен разговора винаги изпращаме и извънсъдебни покани, със срок за плащането.
Това дава резултат в 100% от случаите ни, поне до сега.
Дано съм Ви бил полезен и дано да не Ви се налага да ползвате моя опит.
Лек ден и приятна почивка!

Няма коментари:

Публикуване на коментар